Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат:
- Щирлиц! Излизай!
Нищо.
- Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре!
Отвътре се чува глас:
- Мммм…. Може да съм излязъл.
- Не ни будалкай, Щирлиц, обувките са ти тука! Излизай!
Пауза, мълчание. След малко отвътре пак се чува глас:
- Амиии…. Може да съм излязъл бос.
Полицаите:
- Ех, гадината мръсна, пак се измъкна!

Мюлер:
- Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
- Почвай с лошата.
- Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
- И какво по-лошо от това?
- Ами признала го е не на мен, а на жена ти.

Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва:
- 100 грама водка.
- Нямаме, вчера свърши.
- Тогава сто грама коняк.
- И коняка свърши.
- Една бира?
- И бирата свършихме.
"Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.

Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски.
В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза.
Настъпва тишина.
- Кой е този? Какво прави? - пита Хитлер
- Щирлиц - съветски шпионин. - отвръща Мюлер
- А защо не го арестувате? - пита Хитлер
- Винаги има алиби. - отвръща Мюлер

Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
"Скиори." - помисли си Щирлиц.
"Щирлиц." - помислиха си рибарите.

Влиза Щирлиц при Калтенбрунер.
- Хер Щирлиц, колко прави две и две?
- Три, хер Калтенбрунер.
- Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири.
Глас зад кадър:
"Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"

Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно:
- Камилите отлитат на юг!
Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща:
- Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…

Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
- Щирлиц! - помисли си Мюлер.
- Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.

Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер.
Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер!
Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал…
На сутринта го викат при Мюлер.
"Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!"
"Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение.
Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!

Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо.
Изненадващо влиза Мюлер:
- Щирлиц, какво правите тук?
- Амии, чакам трамвая!
- Аха.
Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват.
Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там.
"Сигурно е минал трамвая" - мисли си Мюлер.