Щирлиц видя наклонена кула.
- Пиза… - помисли си Щирлиц
- По-малко трябва да пиеш… - помисли си кулата.

Щирлиц чете вестник и стига до обява:
"Поп-група търси пианистка".
- Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! - мисли си Щирлиц.

Щирлиц сяда пред компютъра и пише:
- dir
- Command not found
- Аха, UNIX - досеща се Щирлиц.
- Аха, Щирлиц - досеща се UNIX-а.

Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…

Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата.
- Мюлер! - помисли си Щирлиц.
- Отчасти… - помисли си крокодилът.

Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…

Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта.
Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц."
След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно:
- Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.

Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята.
Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види - простреляна, върху леглото лежи радистката…
Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли:
"Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"

Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
"Сторило ми се е!" - помисли си Щирлиц.

Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня...
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така... На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"