Калтенбрунер попълва служебни характеристики… Пита стоящия пред него офицер от СС:
К: - Кажете двуцифрено число?
О: - 64, хер оберщурмфюрер!
К: - А защо не 46?
О: - Защото така ми харесва, хер оберщурмфюрер!
Калтенбрунер записва: "Характер твърд, нордически…" Влиза следващ офицер, въпросът е същият:
К: - Кажете двуцифрено число?
О: - 32, хер оберщурмфюрер!
К: - А защо не 23?
О: - Щом заповядвате, хер оберщурмфюрер!
Калтенбрунер записва: "Характер близък до нордическия…" Влиза следващ офицер. Без да вдигне глава от формуляра, Калтенбрунер пита:
К: - Кажете двуцифрено число?
О: - 99!
К: - А защо не… А-а-а! Това сте вие, Щирлиц!

Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, предай се!
От вътре се чува глас:
- Няма ме вкъщи…
- Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата!
- Ами, че може да съм тръгнал бос…
Мюлер се почесва по главата и казва:
- Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!

Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
- Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана:
- Айн шнапс, бите.
Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва:
- На-а-а-а-а-а!

Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
- Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин?
- Не знам. - на свой ред се пошегувал Мюлер.

Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…

Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта.
Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц."
След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно:
- Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.

Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си.
Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.

Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
"Сторило ми се е!" - помисли си Щирлиц.

Щирлиц нахлу в колата на Мюлер и запали.
А от толкова време се опитваше да откаже цигарите…