Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски:
- Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история!
- История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин ебе кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи!
- Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! - и отива да танцува с Пиер Безухов:
- Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли!
- Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: еба аз значи снощи кобилата...
- Имаме - рекла мадам - всичко имаме тук!
- Ами искам най-черната ако може.
- Готово, имаме една нубийка (whatever) дето е по-черна от безлунна нощ с ниски дъждовни облаци под покрова на джунглата.
Отива човекът и що да види, момиче като самия мрак непрогледен. И и казва:
- Я, моме, застани на леглото на четири крака и добре се разкрачи.
Погледал после, повъртял се, посумтял и си тръгнал. Плаща си долу на мадам, но момата слиза и казва, че нищо не бил правил.
- Ако искате, господине имаме и други тъмнокожи момичета.
- Не, не всичко е перфектно, благодаря! Обмислям да си сложа черен мрамор в банята и се чудех как ще е с розова фуга.
